ЗАВРЪ̀ТКАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Започна да се въртя, да се връткам, обикн. при движение. Кльощавият философ, останал без подкрепа, гузно се измъкна и дънцето му се заврътка надолу към чешмата. Кр. Кръстев, К, 77.


Източник: Речник на българския език (онлайн)